петък, 30 май 2008 г.

Имам нова прическа!

Ауууу! Още не мога да се позная, че и да се приема, но пък не ми седи зле да ви кажа :)
С Диди решихме да правим луди работи. След като се наложи да я увещавам да направи нещо след като след бала е имала фал с нейния у тях... Замъкнах я право към аптеката да пие един Escapelle. Седнахме в едно кафе, поръчах и вода и...толкова. Аз ударих едно кафенце.

Страх я било моля ви се. Като се сетя как всички по баловете хормоните им стигат до небето, какво ли не се случва. Трябва ли сега да ставаме мамчета от рано ;)
Абе както и да е. След като нищо не й стана, Диди както беше яко стресната се съгласи да направим един тур по магазините и да си подарим по един сеанс при фризьорката. То така или иначе косите ни бяха тотално сплескани, нейната още на букли след бала.
Тя се направи на тънки кичури, силно филирани в крайщата на клечки и много й отива с изправена коса.
Аз сега съм с цвят лилсв така да се каже. Нещо средно между вишна и слива. Малко се подкъсих и си направих повечко обем.

Хмммм
Защо ли имам изпити - иска ми се да лежа на плажа с коктейл в ръка...

петък, 23 май 2008 г.

It's Party Time

В някаква треска съм, ама не поради ученето. В момента на дневен ред са баловете! От три дена съм си в Плевен и вече мина изпращанет и бала на Дидка! Беше просто уникално избухване! Вече почвам да се чудя дали ще ми повярвате ако ви разкажа. Първо, взех си една мнгоо сладка рокличка на сини и лилави цветя и успях да си намеря и сини сандали, от което съм много горда. А и добре че отодох без Ники ;) Как само влажно ме гледаше като се опита да ми мине с номера с букета - идва на вратата ми моля ви се с някакви цветя и ме пита : "Сърдиш ли ми се нещо?" Хахахаха. Ми как не разбра това момче, че просто нямам време, нито желание... Искаше да го взема с мен, представяте ли си? Мъжете понякога използват по-малко от 1% от и без това оскъдния мозък, който притежават...

Та на бала на Диди се случиха много интересни неща. Аз се подкарах още от у тях на изпращането. (Тя май не ми чете блога, так че ще кажа, че аз май изглеждах много по-добре от нея - нещо не ми хареса цвета и формата на роклята й, ама карай де). Много се зарадвах да видя там Ивайло от горния преди мене випуск, също така едно момче, което и преди съм виждала покрай нея, ама беше с гадже. Беше дошъл и Цецо, когото тайничко харесвах в 9 клас, ама той мене май не - щото по онова време си бях боядисала косата лилава и ми беше доста по-къса, а пък сега съм си черна - доста по-женствен look. Мисля, че и той така си помисли като ме видя.

Но както и да е де - ходихме в даскалото, снимахме се - чакам да ми пратят снимки, да видите и после запивах с две бивши съученички и Иво и Цецо в една пицария. Още тогава с удовослтвие забелязах, че и двамата предпочитат да си говорят основно с мен. А пък аз констатирах, че Иво е станал много хубав откакто не съм го виждала. Странно досега никога не бях го отчитала като потенциален обект на внимание ;) Има хубава смугла кожа, висок е, с черна много къса коса. Усмихнах му се, а и той на мен. Цецо не пропусна тази размяна на погледи. А пък моие съученички започнаха нещо да си шушукат. Май беше време да се справя с този проблем. С Иво и Цецо им казахме, че отиваме за цигари, а вместо това Иво предложи да идем у тях да убием още време преди дискотеката.

Взехме си от магазина някакво пиене и малко фъстъци и си пуснахме някакъв филм. Даже не помня какъв между другото, защото още не бяха минали и три минути от него и Иво ме хвана през кръста, придърпа ме към себе си на дивана и започнахме да се целуваме. За моя изненада усетих как някой ме гали по косата и нямаше как да е Иво, защото с двете си ръце той ме милваше навсякъде, докато тази ръка започна да ми разкопчава ципа на роклята и да ми сваля презрамките. Тогава видях как двамата - Иво и Цецо си намигнаха (това ми хареса!), след което Иво отиде в кухнята да донесе бири от хладилника. През прозореца надничаше слаба слънчева светлина, щорите бяха спуснати. Парфюмът на Цецо нежно поласка сетивата ми докато ми разкопчаваше сутиена, целувайки ме по шията. Иво се завърна, предложи ни по питие и отново ме придърпа към себе си, този път бях единствено по бикини. (През ума ми мина, че трябваше да си сложа тези с небесносинята дантелка да са в унисон с роклята, ама все тая вече де). Седях в него, а той целуваше гърдите ми. Цецо бавно погали дупето ми и ръката му се спусна към бедрата ми, докато Иво невъзмутимо отпиваше от бирата си... Ох абе... не че съм срамежлива, ама спирам описанието дотук.

Само ще издам, че беше върховно! И двамата бяха страшно нежни и супр секси и изобщо не съжалявам. Даже напротив - заредих се с енергия за диското и бях неотразима (по мое скромно мнение де - поне се чувствах уникално). Ми то само Цецо дойде там, ама и двамата си пиехме коктелите все едно нищо не се е случило. Само отвреме наверме си пускахме по някоя издайническа усмивка...

С Диди танцувахме двете до сутринта - особено на Преслава любимата ни от 10 клас- "Дяволско желание" и много други де като Ищар и други разни ретро хитове

сряда, 14 май 2008 г.

Сесия

Можете ли да си представите? Аз вкъщи?! И мене ме е яд, няма какво да лъжа. Ама ще се наложи да завърша и този семестър. Миналия го закърпих някакси и дори успях да си взема всички изпити. Напоследък мама ме юрка да си намеря работа.Хмммм. Дали пък веселбите в Студентски да са преброени? Все се каня да започна да бачкам нещо, ама като се замисля кви са алтернативите - не ми се ходи на стаж - май счетоводството не ми се отдава особено...пък ако стана сервитьорка? И да, и не. Голям купон е май понякога, зависи къде попаднеш. Мишето от даскало ся работи в някакъв бар във Варна, където учи, и май взима доста добри пари, също и Бубето ми в една пицария някъде по центъра. Ами аз? Не мога да си се представя далеч от общежитието, което ще рече,че трябва да почна нещо някъде в Студентски. Сега си представих нещо ужасно! Сетих се за ония мазните мотористи дето паркират близо до Jeam Beam - някъде зад Маската май. Ходят в няква кръчма там. Една колежка ми спомена, че там търсят сервитьорки. Леле майко! Рисувам си картинката: минавам по масите между дебелите космати рокери с кожените гащи, дето коремите им пристигат където отиват преди моторите и смърдят на бензин и пот. И някъв такъв да ми нарежда да му нося бира? Да ме шляпа по дупето? Да си ме представя гола? Бляяяяяяя :( Не че последните неща са кофти по принцип, ама в тоя случай почти ми се доповръща. Май все още няма да почвам работа...
Дано мама ми даде пари да си взема билет за Lord of the Dance, щото много ми се ходи, а пък май всичко ще изхарча сега на бала на Сашето и Диди...Ох, само да не се наложи да опра до мотористите...

четвъртък, 8 май 2008 г.

Врели-некипели

Ето ме следпразнично!
Моля да ме извините, но си бях все пак за малко в Плевен :) Чувствам се добре, ама се готвя вече за сесия. Особено след като дойде време за Мис и мистър УНСС. Предишните години само бях чувала за този конкурс. Днес непременно ще отида да се посмея малко. Имам уговорка след мъничко с Катето на спирката на рейса, така че нямам нмого време за писане.
Иначе ми се иска да ви споделя моето виждане за този конкурс: както и всичко друго в БГ и УНСС ми се струва, чр е купен. Сега ще ги видим кви грозници ще ми изскочат там хахаах
някакви клоуни там...нищо де, току виж пък имало таланти.

Нещо много ме мързи, в Плевен се видях с някои бивши съученици, малко ми липсва училище понякога. И все пак сега като съм си пак тук, в Студентски, се чувствам на мястото си. Винаги съм знаела, че партитата са стихията ми ;) чак понякога ме е страх от себе си...

Уф време е да си боядисам косата, е нали по балове ще ходя, а не мога да си позволя абитуриентките да са по-красиви. Така де ;) Трябва да се поддържа стандарта.

Тези дни се зачудих - дали пък не ми е време вече за сериозно гадже? Ето много мои съученици са по двойки, ма може пъ да е някаква случайност. Май не бих издържала като се замисля...Оооо, стига врели-некипели. Отивам да се гримирам...