След като направих това тестче на Ескапел, сещате ли се, за летните свалки и се оказа, че съм подготвена, осъществих нещата и на практика така да се каже :) Правих страхотен секс със Сашо, сина на собственичката и даже този път не се нуждая от Ескапел. Бе...той се оказа,че има приятелка, ама нали уж и аз имам мото полу-гадже. Бе то много оплетено стана. И все пак беше много вълнуващо, защото аз преди това го сънувах как кара сърф и релефа на идеалното му тяло се очертава под лъчите на следобедното слънце, полюшван от морските вълни.
Събудих се със силното убеждение, ч трябва да го имам този мъж! Както тамън мислех да напускам кафето, тази мисъл силно ме амбицира да поостана поне докато си разменим телефони или нещо такова. И ето, на третия ден, след като вече се чувствах тотално смазана сред тия гнусни пияници прости, Сашо се появи. Шефката я нямаше и тъй като не знаех кога пак ще ми се отвори възможност да действам, директно отидох при него и го поканих на среща. Май досега все мене са ме канили - той не че изглежда срамежлив, ама знаех, че сега е моментът и така. Той се съгласи и го заведох в Студентски. През това време мото човекът ми звъня три пъти и аз изтръпнах, щото сигурно ще ме убие ако разбере че съм с друг мъж! Както и да е, вдинах му докато бях в тоалетната, май не се осъмни, знам ли. По дяволите, просто бях излязла на кафе!!! Но така или иначе усещах, че Сашо ме харесва и определено ме разсъбличаше с поглед :)) Аз бях с рокличката, която си взех от една разпродажба - на жълти и зелени цветя, чувствам се секси с нея. Пихме коктейли, разказвахме си някакви глупости, но честно казано вече не помня точно какви. Привличаше ме като магнит с тия сини палави очи ;)
Бе честно казано и аз не помня как в крайна сметка се озовахме в общежитието ми - съквартирантката я няма от около месец. Още от вратата се награбихме, направо се изядохме. Той е толкова вкусен, мммм! Май съм влюбена. Поне в момент на алкохолно опиянение той се кълнеше, че ще остави приятелката си заради мене, ама ще видим... Това засега, защото закъснявам за работа...
понеделник, 21 юли 2008 г.
сряда, 16 юли 2008 г.
Маргито стана сериозна
Да, ужас. Май си намерих работа. Бе не съм убедена още, че ще издържа, ама все още свиквам. В едно кафе се хванах да работя близо до Пирогов. Малко е далеч от Студентски, но мама много ми мрънка, а и искам да отида с няколко колеги през август на Созопол без никви мъже притурки :))) Хмм, малко ми е рано за впечатления, но много се налага да тичам насам -натам и ми се разваля маникюра от тия чаши и чинии као мъкна - вчера като за първи ден ми се счупи единия нокът и толкова се ядосах, че чак се разревах. Е, никой не ме видя (поплаках си в тоалетната), а и нищо не съм счупила от инвентара, та ми се пооправи настроението като видях, че шефката дойде с едно момче - оказа се сина й Сашо - много хубав,висок, смугъл, за чудо и приказ. Той явно забеляза, че го гледам и ми намигна. Дали пък не се изчервих? Той явно забеляза, че още ми е несвойтвена новата работа и ме покани на по питие. Шефката кимна, че ми разрешава. Оказа се на 28 години, държи автосервиз някъде из София. Слава бог не ми разказва за коли и за мотори, щото вече имам алергия. Говорихме си десетина минути и той трябваше да си тръгва. Надявах се да ми каже нещо, да даде знак, че пак ще се видим, ама не :( Наложи се и аз да продължа да работя - влязоха клиенти и трябваше да ги обслужа. Много съм уморена сега, а довечера съм пак на смяна. Толкова ме мързииииииииии...........
петък, 11 юли 2008 г.
Летни свалки
Хора, вчера писах и мислех чак събота-неделя да се включа, ама искам да ви покажа нещо, което ми изпрати една приятелка: много як тест дали сме готови за летни свалки :) Аз се оказах готова (оставаше и да не съм!). Ето да видите и вие какво е положението - много е оригинално, опитайте!
Летни свалки - можете да изпратите и на приятелки
С очила против скрупули и задръжки и няколко опаковки секси погледи излизам сега на кафе :)))
Летни свалки - можете да изпратите и на приятелки
С очила против скрупули и задръжки и няколко опаковки секси погледи излизам сега на кафе :)))
четвъртък, 10 юли 2008 г.
В Абсолютния свят на Маргито
Много ми допада идеята за абсолютните неща. Като една абсолютна личност (мисля, че ще се съгласите) и аз се замислих кои са моите топ 5 абсолютни неща (мечти):
1. В Абсолютния свят всички танцуват по цели дни и нощи, от сутрин до здрач нон-стоп
2. Никой не работи, но разполага непрекъснато с неограничени средства за дрехи, заведения, пътувания.
3. Всички мъже са красиви (хайде, чак да са умни не е нужно :P)
4. Никога не боледувам, да не ми излизат пъпки и да имам супер тен без нужда от солариум
5.Запомням целия материал за сесия от едно поглеждане на учебниците
Хе, бих добавила и още много, ама хайде да не прекалявам. В абсолютния свят всичко хубаво е изобилно и по много, колкото повече; толкова повече, както Мечо Пух е казал :)
Естествено трябва да има много водка, само като протегна ръка, тя сама да се поставя в нея и да е съчетана вкусно в различни коктейли...
Ех нещо се размечтах...
1. В Абсолютния свят всички танцуват по цели дни и нощи, от сутрин до здрач нон-стоп
2. Никой не работи, но разполага непрекъснато с неограничени средства за дрехи, заведения, пътувания.
3. Всички мъже са красиви (хайде, чак да са умни не е нужно :P)
4. Никога не боледувам, да не ми излизат пъпки и да имам супер тен без нужда от солариум
5.Запомням целия материал за сесия от едно поглеждане на учебниците
Хе, бих добавила и още много, ама хайде да не прекалявам. В абсолютния свят всичко хубаво е изобилно и по много, колкото повече; толкова повече, както Мечо Пух е казал :)
Естествено трябва да има много водка, само като протегна ръка, тя сама да се поставя в нея и да е съчетана вкусно в различни коктейли...
Ех нещо се размечтах...
сряда, 9 юли 2008 г.
Черни тълпи в Каварна
Леле хораааа,
замъкнаха ме в Каварна на някакви метал концерти. Питате ме кой - ами моя моторист естествено :) Беше много страшно и мръсно там - много боклуци, бира и кебабпчета - ужасна селяния просто. И всичко това се изхвърля по поляните и навсякъде около стадиона, където се провеждаха концертите. А най-страшното от всичко беше че беше пълно с брутални грозни дългокоси типове, които иначе бих заобиколила, минавайки по другия тротоар, ама сега просто беше фрашкано - никога не съм си представяла, че съществуват толкова много такива същества. Почвам да си мисля че през деня живеят някъде под земята, а а нощем излизат от каналите :))) Ех че съм зла. Ми той моят все си мислех, че не слуша рок, ама ето на - Маргито пак къде я отвя вятъра ;) Аз разбира се не ходих на тези концерти, много са ми тежки, но пък на плажче се разходихме много добре и съм доволна. Дори смея да призная, че и сред дългокосите имаше хубави мъже (това много тайничко го споделям хехе).
Беше ми малко екстремно, но като цяло обичам предизвикателствата, нали съм ви казвала :)))
замъкнаха ме в Каварна на някакви метал концерти. Питате ме кой - ами моя моторист естествено :) Беше много страшно и мръсно там - много боклуци, бира и кебабпчета - ужасна селяния просто. И всичко това се изхвърля по поляните и навсякъде около стадиона, където се провеждаха концертите. А най-страшното от всичко беше че беше пълно с брутални грозни дългокоси типове, които иначе бих заобиколила, минавайки по другия тротоар, ама сега просто беше фрашкано - никога не съм си представяла, че съществуват толкова много такива същества. Почвам да си мисля че през деня живеят някъде под земята, а а нощем излизат от каналите :))) Ех че съм зла. Ми той моят все си мислех, че не слуша рок, ама ето на - Маргито пак къде я отвя вятъра ;) Аз разбира се не ходих на тези концерти, много са ми тежки, но пък на плажче се разходихме много добре и съм доволна. Дори смея да призная, че и сред дългокосите имаше хубави мъже (това много тайничко го споделям хехе).
Беше ми малко екстремно, но като цяло обичам предизвикателствата, нали съм ви казвала :)))
сряда, 25 юни 2008 г.
Свежо на концерта на ONYX
Малко се позагубих, а? Ми хубаво време, хубави момчета, хубаво слънце. Изобщо всичко е тип-топ. Вчера двама колеги ме заведоха на концерта на някви рапъри ONYX в Универсиада. Беше свежо между другото - срещнах някои приятели, които не бях срещала откак завършихме училище в Плевен. То по едно време взе да става много хард вътре - блъсканица, пого, задух и аз излязох малко а подишам с една бивша съученичка. Говорихме си някакви женски неща - аз й разказвах за моя мото пич (между другото напоследък се виждаме по-рядко, ама не зависи от мен, ех), а тя за съквартирантката й македонка, за гадните професори и т.н. Беше малко уплашена - пила за един месец два пъти Escapelle. Много я беше страх да не й се промени цикъла, щото искала да ходи на море и т.н. Аз като се сетих за моите там истории - успокоих момичето - на мене нищо не ми стана - добре че го има на тоя свят спешното хапче :) Посмяхме се по женски двете - закво ли не си говорихме - за епилатори, за преси за коси... Почувствах се като в "Секса и града" хихи. Само ни трябваха още две момичета в тоя миг ;) Абе филми, филми.
Сега като казах море, се сетих, че е крайно време да направя няколко сеанса солариум, че все пак искам добре да ми стои белия бански, нали ме знаете ;)
Ух, мисля да излизам - хайде до следващия пост .
Сега като казах море, се сетих, че е крайно време да направя няколко сеанса солариум, че все пак искам добре да ми стои белия бански, нали ме знаете ;)
Ух, мисля да излизам - хайде до следващия пост .
сряда, 11 юни 2008 г.
Лимузини, червени килими, лукс
Намерих супер як сайт - In an Absolut World!
От малка все си мечтая да се возя в лимузина и ето тук това, както и много други супер яки неща стават реалност - всички летят в първа класа и минават по червени килими. Така или иначе съм си фенка на водката и си събирам различните бутилки, та това за мен беше нещо съвсем ново като идея. Ама адски ме кефи! Влезте и вие да разгледате. В абсолютния свят по дърветата расте водка - не е ли страхотно ;D
Мисля че аз винаги съм си живеела в един такъв абсолютен полуреален, полуизмислен свят. Тези размисли ме навеждат на идеята за диско и тая вечер ще ида на диско с няколко колеги. Надявам се по някое време моя моторист да звънне ;) Какво ми е станало и аз не знам. Но ме привлича - честно ви казвам - като див звяр ми е - преизвикателство е да го опитомя, мрррр
Хайде аз ви оставям, че работа ме чака. Трябва да си изгладя една пола дето смятам да си сложа тази вечер.
От малка все си мечтая да се возя в лимузина и ето тук това, както и много други супер яки неща стават реалност - всички летят в първа класа и минават по червени килими. Така или иначе съм си фенка на водката и си събирам различните бутилки, та това за мен беше нещо съвсем ново като идея. Ама адски ме кефи! Влезте и вие да разгледате. В абсолютния свят по дърветата расте водка - не е ли страхотно ;D
Мисля че аз винаги съм си живеела в един такъв абсолютен полуреален, полуизмислен свят. Тези размисли ме навеждат на идеята за диско и тая вечер ще ида на диско с няколко колеги. Надявам се по някое време моя моторист да звънне ;) Какво ми е станало и аз не знам. Но ме привлича - честно ви казвам - като див звяр ми е - преизвикателство е да го опитомя, мрррр
Хайде аз ви оставям, че работа ме чака. Трябва да си изгладя една пола дето смятам да си сложа тази вечер.
понеделник, 9 юни 2008 г.
Няма да повярвате!
Бях на моренце!
Ама тя историята е една дъъългаааа...
Тези дни не мога да се позная. Не само че си проених цвета на косата, ами на всичкото отгоре станах фен на моторите (и тези, които ги карат ;). Явно съм си била изградила погрешна представа, щото си представях само някви дебелаци с кожени гащи.
Ама в сряда както си седяхме с един колега в едно кафе и се загледах в един такъв лъскав мотор, който беше спрял на улицата. Докато го чаках колегат да иде до тоалетна, реших да го поразгледам по-отблизо и изневиделица срещу мен изскочи висок едър пич. Усмихна ми се и ме попита дали това е гаджто ми (сочейки към Иво, който тамън излизаше от кафето). Аз му казах, че не, а той ми предложи да ме закара до нас. Съгласих се, той извади отнякъде втора каска.
Беше супер яко!!! Ами после пихме коктейли и от дума на дума...ме заведе на Слънчев бряг с мотора. Учудвам се дори на смелостта си - стигнахме за малко повече от три часа, а пича се оказа, че слуша уърлд и хаус, което никак не ми се връзва с представата ми за гаден рокер. Явно нещо съм се бъркала...Само че не мога да ви кажа името му, нито да пусна снимка тук (макар че адски ми се иска - толкова е силен и мъжествен), той изрично ми забрани (май е женен жена човека, ама на мене не ми пука). Жалко че и мотора не ми даде да снимам - един такъв спортен е, червен,мммм. Хванах приличен тен на басейна в Слънчев бряг и сега белият ми бански ми стои супер. Май има какво да се желае още във фитнеса, но той пък май и така ме харесва ;)
Ух, чудя се как да кажа на майка, че ми остана един изпит за септември ?!
Ама тя историята е една дъъългаааа...
Тези дни не мога да се позная. Не само че си проених цвета на косата, ами на всичкото отгоре станах фен на моторите (и тези, които ги карат ;). Явно съм си била изградила погрешна представа, щото си представях само някви дебелаци с кожени гащи.
Ама в сряда както си седяхме с един колега в едно кафе и се загледах в един такъв лъскав мотор, който беше спрял на улицата. Докато го чаках колегат да иде до тоалетна, реших да го поразгледам по-отблизо и изневиделица срещу мен изскочи висок едър пич. Усмихна ми се и ме попита дали това е гаджто ми (сочейки към Иво, който тамън излизаше от кафето). Аз му казах, че не, а той ми предложи да ме закара до нас. Съгласих се, той извади отнякъде втора каска.
Беше супер яко!!! Ами после пихме коктейли и от дума на дума...ме заведе на Слънчев бряг с мотора. Учудвам се дори на смелостта си - стигнахме за малко повече от три часа, а пича се оказа, че слуша уърлд и хаус, което никак не ми се връзва с представата ми за гаден рокер. Явно нещо съм се бъркала...Само че не мога да ви кажа името му, нито да пусна снимка тук (макар че адски ми се иска - толкова е силен и мъжествен), той изрично ми забрани (май е женен жена човека, ама на мене не ми пука). Жалко че и мотора не ми даде да снимам - един такъв спортен е, червен,мммм. Хванах приличен тен на басейна в Слънчев бряг и сега белият ми бански ми стои супер. Май има какво да се желае още във фитнеса, но той пък май и така ме харесва ;)
Ух, чудя се как да кажа на майка, че ми остана един изпит за септември ?!
петък, 30 май 2008 г.
Имам нова прическа!
Ауууу! Още не мога да се позная, че и да се приема, но пък не ми седи зле да ви кажа :)
С Диди решихме да правим луди работи. След като се наложи да я увещавам да направи нещо след като след бала е имала фал с нейния у тях... Замъкнах я право към аптеката да пие един Escapelle. Седнахме в едно кафе, поръчах и вода и...толкова. Аз ударих едно кафенце.
Страх я било моля ви се. Като се сетя как всички по баловете хормоните им стигат до небето, какво ли не се случва. Трябва ли сега да ставаме мамчета от рано ;)
Абе както и да е. След като нищо не й стана, Диди както беше яко стресната се съгласи да направим един тур по магазините и да си подарим по един сеанс при фризьорката. То така или иначе косите ни бяха тотално сплескани, нейната още на букли след бала.
Тя се направи на тънки кичури, силно филирани в крайщата на клечки и много й отива с изправена коса.
Аз сега съм с цвят лилсв така да се каже. Нещо средно между вишна и слива. Малко се подкъсих и си направих повечко обем.
Хмммм
Защо ли имам изпити - иска ми се да лежа на плажа с коктейл в ръка...
С Диди решихме да правим луди работи. След като се наложи да я увещавам да направи нещо след като след бала е имала фал с нейния у тях... Замъкнах я право към аптеката да пие един Escapelle. Седнахме в едно кафе, поръчах и вода и...толкова. Аз ударих едно кафенце.
Страх я било моля ви се. Като се сетя как всички по баловете хормоните им стигат до небето, какво ли не се случва. Трябва ли сега да ставаме мамчета от рано ;)
Абе както и да е. След като нищо не й стана, Диди както беше яко стресната се съгласи да направим един тур по магазините и да си подарим по един сеанс при фризьорката. То така или иначе косите ни бяха тотално сплескани, нейната още на букли след бала.
Тя се направи на тънки кичури, силно филирани в крайщата на клечки и много й отива с изправена коса.
Аз сега съм с цвят лилсв така да се каже. Нещо средно между вишна и слива. Малко се подкъсих и си направих повечко обем.
Хмммм
Защо ли имам изпити - иска ми се да лежа на плажа с коктейл в ръка...
петък, 23 май 2008 г.
It's Party Time
В някаква треска съм, ама не поради ученето. В момента на дневен ред са баловете! От три дена съм си в Плевен и вече мина изпращанет и бала на Дидка! Беше просто уникално избухване! Вече почвам да се чудя дали ще ми повярвате ако ви разкажа. Първо, взех си една мнгоо сладка рокличка на сини и лилави цветя и успях да си намеря и сини сандали, от което съм много горда. А и добре че отодох без Ники ;) Как само влажно ме гледаше като се опита да ми мине с номера с букета - идва на вратата ми моля ви се с някакви цветя и ме пита : "Сърдиш ли ми се нещо?" Хахахаха. Ми как не разбра това момче, че просто нямам време, нито желание... Искаше да го взема с мен, представяте ли си? Мъжете понякога използват по-малко от 1% от и без това оскъдния мозък, който притежават...
Та на бала на Диди се случиха много интересни неща. Аз се подкарах още от у тях на изпращането. (Тя май не ми чете блога, так че ще кажа, че аз май изглеждах много по-добре от нея - нещо не ми хареса цвета и формата на роклята й, ама карай де). Много се зарадвах да видя там Ивайло от горния преди мене випуск, също така едно момче, което и преди съм виждала покрай нея, ама беше с гадже. Беше дошъл и Цецо, когото тайничко харесвах в 9 клас, ама той мене май не - щото по онова време си бях боядисала косата лилава и ми беше доста по-къса, а пък сега съм си черна - доста по-женствен look. Мисля, че и той така си помисли като ме видя.
Но както и да е де - ходихме в даскалото, снимахме се - чакам да ми пратят снимки, да видите и после запивах с две бивши съученички и Иво и Цецо в една пицария. Още тогава с удовослтвие забелязах, че и двамата предпочитат да си говорят основно с мен. А пък аз констатирах, че Иво е станал много хубав откакто не съм го виждала. Странно досега никога не бях го отчитала като потенциален обект на внимание ;) Има хубава смугла кожа, висок е, с черна много къса коса. Усмихнах му се, а и той на мен. Цецо не пропусна тази размяна на погледи. А пък моие съученички започнаха нещо да си шушукат. Май беше време да се справя с този проблем. С Иво и Цецо им казахме, че отиваме за цигари, а вместо това Иво предложи да идем у тях да убием още време преди дискотеката.
Взехме си от магазина някакво пиене и малко фъстъци и си пуснахме някакъв филм. Даже не помня какъв между другото, защото още не бяха минали и три минути от него и Иво ме хвана през кръста, придърпа ме към себе си на дивана и започнахме да се целуваме. За моя изненада усетих как някой ме гали по косата и нямаше как да е Иво, защото с двете си ръце той ме милваше навсякъде, докато тази ръка започна да ми разкопчава ципа на роклята и да ми сваля презрамките. Тогава видях как двамата - Иво и Цецо си намигнаха (това ми хареса!), след което Иво отиде в кухнята да донесе бири от хладилника. През прозореца надничаше слаба слънчева светлина, щорите бяха спуснати. Парфюмът на Цецо нежно поласка сетивата ми докато ми разкопчаваше сутиена, целувайки ме по шията. Иво се завърна, предложи ни по питие и отново ме придърпа към себе си, този път бях единствено по бикини. (През ума ми мина, че трябваше да си сложа тези с небесносинята дантелка да са в унисон с роклята, ама все тая вече де). Седях в него, а той целуваше гърдите ми. Цецо бавно погали дупето ми и ръката му се спусна към бедрата ми, докато Иво невъзмутимо отпиваше от бирата си... Ох абе... не че съм срамежлива, ама спирам описанието дотук.
Само ще издам, че беше върховно! И двамата бяха страшно нежни и супр секси и изобщо не съжалявам. Даже напротив - заредих се с енергия за диското и бях неотразима (по мое скромно мнение де - поне се чувствах уникално). Ми то само Цецо дойде там, ама и двамата си пиехме коктелите все едно нищо не се е случило. Само отвреме наверме си пускахме по някоя издайническа усмивка...
С Диди танцувахме двете до сутринта - особено на Преслава любимата ни от 10 клас- "Дяволско желание" и много други де като Ищар и други разни ретро хитове
Та на бала на Диди се случиха много интересни неща. Аз се подкарах още от у тях на изпращането. (Тя май не ми чете блога, так че ще кажа, че аз май изглеждах много по-добре от нея - нещо не ми хареса цвета и формата на роклята й, ама карай де). Много се зарадвах да видя там Ивайло от горния преди мене випуск, също така едно момче, което и преди съм виждала покрай нея, ама беше с гадже. Беше дошъл и Цецо, когото тайничко харесвах в 9 клас, ама той мене май не - щото по онова време си бях боядисала косата лилава и ми беше доста по-къса, а пък сега съм си черна - доста по-женствен look. Мисля, че и той така си помисли като ме видя.
Но както и да е де - ходихме в даскалото, снимахме се - чакам да ми пратят снимки, да видите и после запивах с две бивши съученички и Иво и Цецо в една пицария. Още тогава с удовослтвие забелязах, че и двамата предпочитат да си говорят основно с мен. А пък аз констатирах, че Иво е станал много хубав откакто не съм го виждала. Странно досега никога не бях го отчитала като потенциален обект на внимание ;) Има хубава смугла кожа, висок е, с черна много къса коса. Усмихнах му се, а и той на мен. Цецо не пропусна тази размяна на погледи. А пък моие съученички започнаха нещо да си шушукат. Май беше време да се справя с този проблем. С Иво и Цецо им казахме, че отиваме за цигари, а вместо това Иво предложи да идем у тях да убием още време преди дискотеката.
Взехме си от магазина някакво пиене и малко фъстъци и си пуснахме някакъв филм. Даже не помня какъв между другото, защото още не бяха минали и три минути от него и Иво ме хвана през кръста, придърпа ме към себе си на дивана и започнахме да се целуваме. За моя изненада усетих как някой ме гали по косата и нямаше как да е Иво, защото с двете си ръце той ме милваше навсякъде, докато тази ръка започна да ми разкопчава ципа на роклята и да ми сваля презрамките. Тогава видях как двамата - Иво и Цецо си намигнаха (това ми хареса!), след което Иво отиде в кухнята да донесе бири от хладилника. През прозореца надничаше слаба слънчева светлина, щорите бяха спуснати. Парфюмът на Цецо нежно поласка сетивата ми докато ми разкопчаваше сутиена, целувайки ме по шията. Иво се завърна, предложи ни по питие и отново ме придърпа към себе си, този път бях единствено по бикини. (През ума ми мина, че трябваше да си сложа тези с небесносинята дантелка да са в унисон с роклята, ама все тая вече де). Седях в него, а той целуваше гърдите ми. Цецо бавно погали дупето ми и ръката му се спусна към бедрата ми, докато Иво невъзмутимо отпиваше от бирата си... Ох абе... не че съм срамежлива, ама спирам описанието дотук.
Само ще издам, че беше върховно! И двамата бяха страшно нежни и супр секси и изобщо не съжалявам. Даже напротив - заредих се с енергия за диското и бях неотразима (по мое скромно мнение де - поне се чувствах уникално). Ми то само Цецо дойде там, ама и двамата си пиехме коктелите все едно нищо не се е случило. Само отвреме наверме си пускахме по някоя издайническа усмивка...
С Диди танцувахме двете до сутринта - особено на Преслава любимата ни от 10 клас- "Дяволско желание" и много други де като Ищар и други разни ретро хитове
сряда, 14 май 2008 г.
Сесия
Можете ли да си представите? Аз вкъщи?! И мене ме е яд, няма какво да лъжа. Ама ще се наложи да завърша и този семестър. Миналия го закърпих някакси и дори успях да си взема всички изпити. Напоследък мама ме юрка да си намеря работа.Хмммм. Дали пък веселбите в Студентски да са преброени? Все се каня да започна да бачкам нещо, ама като се замисля кви са алтернативите - не ми се ходи на стаж - май счетоводството не ми се отдава особено...пък ако стана сервитьорка? И да, и не. Голям купон е май понякога, зависи къде попаднеш. Мишето от даскало ся работи в някакъв бар във Варна, където учи, и май взима доста добри пари, също и Бубето ми в една пицария някъде по центъра. Ами аз? Не мога да си се представя далеч от общежитието, което ще рече,че трябва да почна нещо някъде в Студентски. Сега си представих нещо ужасно! Сетих се за ония мазните мотористи дето паркират близо до Jeam Beam - някъде зад Маската май. Ходят в няква кръчма там. Една колежка ми спомена, че там търсят сервитьорки. Леле майко! Рисувам си картинката: минавам по масите между дебелите космати рокери с кожените гащи, дето коремите им пристигат където отиват преди моторите и смърдят на бензин и пот. И някъв такъв да ми нарежда да му нося бира? Да ме шляпа по дупето? Да си ме представя гола? Бляяяяяяя :( Не че последните неща са кофти по принцип, ама в тоя случай почти ми се доповръща. Май все още няма да почвам работа...
Дано мама ми даде пари да си взема билет за Lord of the Dance, щото много ми се ходи, а пък май всичко ще изхарча сега на бала на Сашето и Диди...Ох, само да не се наложи да опра до мотористите...
Дано мама ми даде пари да си взема билет за Lord of the Dance, щото много ми се ходи, а пък май всичко ще изхарча сега на бала на Сашето и Диди...Ох, само да не се наложи да опра до мотористите...
четвъртък, 8 май 2008 г.
Врели-некипели
Ето ме следпразнично!
Моля да ме извините, но си бях все пак за малко в Плевен :) Чувствам се добре, ама се готвя вече за сесия. Особено след като дойде време за Мис и мистър УНСС. Предишните години само бях чувала за този конкурс. Днес непременно ще отида да се посмея малко. Имам уговорка след мъничко с Катето на спирката на рейса, така че нямам нмого време за писане.
Иначе ми се иска да ви споделя моето виждане за този конкурс: както и всичко друго в БГ и УНСС ми се струва, чр е купен. Сега ще ги видим кви грозници ще ми изскочат там хахаах
някакви клоуни там...нищо де, току виж пък имало таланти.
Нещо много ме мързи, в Плевен се видях с някои бивши съученици, малко ми липсва училище понякога. И все пак сега като съм си пак тук, в Студентски, се чувствам на мястото си. Винаги съм знаела, че партитата са стихията ми ;) чак понякога ме е страх от себе си...
Уф време е да си боядисам косата, е нали по балове ще ходя, а не мога да си позволя абитуриентките да са по-красиви. Така де ;) Трябва да се поддържа стандарта.
Тези дни се зачудих - дали пък не ми е време вече за сериозно гадже? Ето много мои съученици са по двойки, ма може пъ да е някаква случайност. Май не бих издържала като се замисля...Оооо, стига врели-некипели. Отивам да се гримирам...
Моля да ме извините, но си бях все пак за малко в Плевен :) Чувствам се добре, ама се готвя вече за сесия. Особено след като дойде време за Мис и мистър УНСС. Предишните години само бях чувала за този конкурс. Днес непременно ще отида да се посмея малко. Имам уговорка след мъничко с Катето на спирката на рейса, така че нямам нмого време за писане.
Иначе ми се иска да ви споделя моето виждане за този конкурс: както и всичко друго в БГ и УНСС ми се струва, чр е купен. Сега ще ги видим кви грозници ще ми изскочат там хахаах
някакви клоуни там...нищо де, току виж пък имало таланти.
Нещо много ме мързи, в Плевен се видях с някои бивши съученици, малко ми липсва училище понякога. И все пак сега като съм си пак тук, в Студентски, се чувствам на мястото си. Винаги съм знаела, че партитата са стихията ми ;) чак понякога ме е страх от себе си...
Уф време е да си боядисам косата, е нали по балове ще ходя, а не мога да си позволя абитуриентките да са по-красиви. Така де ;) Трябва да се поддържа стандарта.
Тези дни се зачудих - дали пък не ми е време вече за сериозно гадже? Ето много мои съученици са по двойки, ма може пъ да е някаква случайност. Май не бих издържала като се замисля...Оооо, стига врели-некипели. Отивам да се гримирам...
сряда, 30 април 2008 г.
Живот ли бе да го опишеш
Хей!
Христос воскресе! Имам усещането, че си говоря сама. В Студентски няма никой, ама никой! А на мен така или иначе не ми се прибираше в Плевен,защото мама и татко заминаха за Венеция за празниците, пък не ми се стои с баба и дядо. Хммм.
Имам си тука едни тревоги, нека да го наречем...Знаех си, че малките момчета само проблеми могат да ми създадат. Вие вероятно ще си помислите, че нещо се е случило с Ники, за който споменах миналия път, но не. Още по-лошо. С две приятелки отидохме да пием коктейли и докато си облизвахме сламките отегчено, ни хрумна да се пренесем в Миленката. Там се появи братовчеда на едната ( Катето) , който само като му се усмихнах, почти забрави да ми каже наздраве, докато ченето му беше увиснало до земята.Започнахме да си денсим с Катето и Лили, докато това момченце само седеше на бара и докато отпиваше и си лафеше с някакви други там негови френдове, не спираше да ме следи с поглед. Усещах го с периферното си зрение. Сигурно вече сте забелязали, че обожавам да ме гледат докато танцувам, защото аз наистина танцувам добре и много пъти са ми го казвали. И все пак най-надменно не му обръщах никакво внимание - та той е абсолютно дете! В крайна сметка изпих няколко джина с тоник и когато братчеда се настани до мен и ме прегърна, се оказа,че ухае страхотно и докато се усетя, вече се целувахме.
Другите май си бяха тръгнали, когато се върнахме към останалия свят. Решихме да си ходим и още по пътя толкова много ми се искаше да го направим, че зад един трафопост, където беше по-закътано се сграбчихме... Да ви кажа беше много вълнуващо, защото само за миг през ума ми мина, че май е само на 17 и май е незаконно, но когато усетих в бедрата ми да се притиска нещо голямо и горещо, умът ми ме напусна окончателно и...
Тъй като беше тъмно, не съм сигурна дали не свърши в мен...Много ужасна мисъл - не ми се става майка на 19, камо ли от лигльо на 17. Хванах му едно такси и изобщо вече не му слушах брътвежите, че никога нямало да забрави тази вечер и след това беж към нас. Изкъпах се, легнах си с мисълта, че първото нещо, което ще направя сутринта е да ида до аптеката и да си взема Escapelle. Между другото, чудейки се дали съжалявам за случката, се хванах, че дори ми подейства адски възбуждащо да съм какичката, която покварява 17-годишно свежо същество. Хехе. Пък и си мислех - няма страшно - ще изпия хапчето веднага и ще се отърва. 3 дни да избягаш, се казва в рекламата. Дори пак бих го направила с това хлапе. Биваше си го, честно! Дали не почвам да предпочитам младежката жар пред опита на зрелите мъже:) За първи път ми беше да пия Escapelle и слава богу, че съществува! Е, отделих от парите, с които исках да си купя нова чанта, но пък нали се сещате алтернативата... Ох, имах нужда да разкажа. Сега се чувствам по-добре.
Христос воскресе! Имам усещането, че си говоря сама. В Студентски няма никой, ама никой! А на мен така или иначе не ми се прибираше в Плевен,защото мама и татко заминаха за Венеция за празниците, пък не ми се стои с баба и дядо. Хммм.
Имам си тука едни тревоги, нека да го наречем...Знаех си, че малките момчета само проблеми могат да ми създадат. Вие вероятно ще си помислите, че нещо се е случило с Ники, за който споменах миналия път, но не. Още по-лошо. С две приятелки отидохме да пием коктейли и докато си облизвахме сламките отегчено, ни хрумна да се пренесем в Миленката. Там се появи братовчеда на едната ( Катето) , който само като му се усмихнах, почти забрави да ми каже наздраве, докато ченето му беше увиснало до земята.Започнахме да си денсим с Катето и Лили, докато това момченце само седеше на бара и докато отпиваше и си лафеше с някакви други там негови френдове, не спираше да ме следи с поглед. Усещах го с периферното си зрение. Сигурно вече сте забелязали, че обожавам да ме гледат докато танцувам, защото аз наистина танцувам добре и много пъти са ми го казвали. И все пак най-надменно не му обръщах никакво внимание - та той е абсолютно дете! В крайна сметка изпих няколко джина с тоник и когато братчеда се настани до мен и ме прегърна, се оказа,че ухае страхотно и докато се усетя, вече се целувахме.
Другите май си бяха тръгнали, когато се върнахме към останалия свят. Решихме да си ходим и още по пътя толкова много ми се искаше да го направим, че зад един трафопост, където беше по-закътано се сграбчихме... Да ви кажа беше много вълнуващо, защото само за миг през ума ми мина, че май е само на 17 и май е незаконно, но когато усетих в бедрата ми да се притиска нещо голямо и горещо, умът ми ме напусна окончателно и...
Тъй като беше тъмно, не съм сигурна дали не свърши в мен...Много ужасна мисъл - не ми се става майка на 19, камо ли от лигльо на 17. Хванах му едно такси и изобщо вече не му слушах брътвежите, че никога нямало да забрави тази вечер и след това беж към нас. Изкъпах се, легнах си с мисълта, че първото нещо, което ще направя сутринта е да ида до аптеката и да си взема Escapelle. Между другото, чудейки се дали съжалявам за случката, се хванах, че дори ми подейства адски възбуждащо да съм какичката, която покварява 17-годишно свежо същество. Хехе. Пък и си мислех - няма страшно - ще изпия хапчето веднага и ще се отърва. 3 дни да избягаш, се казва в рекламата. Дори пак бих го направила с това хлапе. Биваше си го, честно! Дали не почвам да предпочитам младежката жар пред опита на зрелите мъже:) За първи път ми беше да пия Escapelle и слава богу, че съществува! Е, отделих от парите, с които исках да си купя нова чанта, но пък нали се сещате алтернативата... Ох, имах нужда да разкажа. Сега се чувствам по-добре.
петък, 25 април 2008 г.
Медицинско парти или Ориент 33
Тюх. Миленка и Пешо искат да ме завлекат на Медицинско парти. Ха-ха. На мен не ми трябва да се обличам като медицинска сестра, за да изглеждам секси.Пък ония в Тантра са...да не ви обяснявам (пълна скръб) Вчера след като ходих да си принтирам едни материали от библиотеката наминах през един магазин за бельо. Хрумна ми щурата идея вместо да си купувам нов сутиен да си събирам пари за сексиграчка.
Да не сте възмутени? Ми той май всяко момиче тайничко иска да си вземе я вибратор, я топчета, ама само гледат влажно пред непрозрачните витрини и чакат някой да им подари нещо палаво за рождения ден и не им стиска да влязат.
Реших! Дали Боби ще се изкефи? Всъщност изобщо не ме интересува. Той вече е бита карта милия ( да ме прощава ако чете). Май трябваше да му кажа още в началото, че сравително бързо губя интерес към мъжката аудитория. Ееее, айде малко преувеличих. Какво бихме правили без тях?! Напоследък Ники ( луд е по мен от три месеца) пак ми счупва телефона от звънене. Всъщност като се замисля никак не изглежда зле - висок (малко кльощав, а аз не си падам по много слаби), но пък има много хубава усмивка и синьо-зелени очи. Второ решеие за днес! Ще изляза с него - нищо че е хлапе, хайде може пък аз да го черпя нещо и после ще го взема с мен в магазина за играчки ;) да видим как ще реагира, а после...кой знае - съквартирантката ми си заминава за Великден... :))))
Да не сте възмутени? Ми той май всяко момиче тайничко иска да си вземе я вибратор, я топчета, ама само гледат влажно пред непрозрачните витрини и чакат някой да им подари нещо палаво за рождения ден и не им стиска да влязат.
Реших! Дали Боби ще се изкефи? Всъщност изобщо не ме интересува. Той вече е бита карта милия ( да ме прощава ако чете). Май трябваше да му кажа още в началото, че сравително бързо губя интерес към мъжката аудитория. Ееее, айде малко преувеличих. Какво бихме правили без тях?! Напоследък Ники ( луд е по мен от три месеца) пак ми счупва телефона от звънене. Всъщност като се замисля никак не изглежда зле - висок (малко кльощав, а аз не си падам по много слаби), но пък има много хубава усмивка и синьо-зелени очи. Второ решеие за днес! Ще изляза с него - нищо че е хлапе, хайде може пък аз да го черпя нещо и после ще го взема с мен в магазина за играчки ;) да видим как ще реагира, а после...кой знае - съквартирантката ми си заминава за Великден... :))))
сряда, 23 април 2008 г.
Скука скука скука
Оххх, да ви кажа, писна ми да ходя на кафе, писна ми да пия коктейли, писна ми всичко. Да не говорим, че курсовите ми проекти са се наредили на опашка, но не може да се каже,че са по-интересни от всичко, което друго се случва. Май ме е обзела някаква пролетна апатия.
Има нещо, което ме учудва. Досега си мислех, че си падам по по-големи мъже, защото са по-зрели, по-добре материално осигурени и тям подобни глупости, но напоследък се убеждавам в обратното. Над 30-тте са още по-големи деца от пикльовците колкото мен. Ето сега Боби например (дето ви говорих) изглежда супер, но пък иначе до смърт ме отегчи. Ккво като си легнахме два пъти, изпихме милион редбули, кафета и брендита, дори ме заведе за два дена на Златните. Но пък гледа анимационни филмчета, зяпа безизразно в телевизора, мрънка колко е зла жена му и въобщееее. Блаааа. Май нещо и той ми писна доста бързо.
Всъщност не са ми писнали само новите ми чехлички. Все още докато се оглеждам във витрините, си ги зяпам. Голям кеф :)) Като се сетя,че струваха 156 лв....Мисля да ида тази вечер на дискотека с тях. Очаквайте включване!
Има нещо, което ме учудва. Досега си мислех, че си падам по по-големи мъже, защото са по-зрели, по-добре материално осигурени и тям подобни глупости, но напоследък се убеждавам в обратното. Над 30-тте са още по-големи деца от пикльовците колкото мен. Ето сега Боби например (дето ви говорих) изглежда супер, но пък иначе до смърт ме отегчи. Ккво като си легнахме два пъти, изпихме милион редбули, кафета и брендита, дори ме заведе за два дена на Златните. Но пък гледа анимационни филмчета, зяпа безизразно в телевизора, мрънка колко е зла жена му и въобщееее. Блаааа. Май нещо и той ми писна доста бързо.
Всъщност не са ми писнали само новите ми чехлички. Все още докато се оглеждам във витрините, си ги зяпам. Голям кеф :)) Като се сетя,че струваха 156 лв....Мисля да ида тази вечер на дискотека с тях. Очаквайте включване!
понеделник, 21 април 2008 г.
Пролет пукна
Този уикенд се отдадох на шопинга. Не може да се каже,че разполагах със супер много свободно време, тъй като сесията наближава, но ходенето по магазини си ми е слабост откак се помня :)) Трябва да ви кажа, че тенденциите тази пролет - ярките цветове - изключително добре подхождат на настроенето ми - обожавам зелено, жълто и розово. Купих си една къса поличка и една много ефектна блузка, ох защо още нямам фотоапарат да ви я покажа как изглежда :)
Исках да си купя и едно панталонче и едни чехлички (адски сладки), но какво да се прави като исках да спестя малко за традиционния Строеж в събота вечер. Там алкохолът е евтин, но то като седиш до сутринта....Все не знам как така се получава - казвам си: "Ще си тръгна около 2 ч. , ама като се впусна в ритъма на танците...
По едно време един взе да ме гледа доста втренчено. Харесва ми да ме гледат така - започвам да танцувам още по-изкусно и предизвикателно. Носеше елегантна риза и сако. В Много ми допадат деловите мъже. Преди още да съм го показала на моята приятелка, той се приближи към мен, попита ме как се казвам. и ми поръча едно питие. И оттам като се почна...Сега ще излизам с него на кафе. Той май още не ми е казал на колко е, но ще го изнудя да си признае - май е над 30?! Всъщност изненадващо и за самата мен това ми харесва...
Дори ми обеща да ми вземе чехличките! Дали да се похваля на мама?
Исках да си купя и едно панталонче и едни чехлички (адски сладки), но какво да се прави като исках да спестя малко за традиционния Строеж в събота вечер. Там алкохолът е евтин, но то като седиш до сутринта....Все не знам как така се получава - казвам си: "Ще си тръгна около 2 ч. , ама като се впусна в ритъма на танците...
По едно време един взе да ме гледа доста втренчено. Харесва ми да ме гледат така - започвам да танцувам още по-изкусно и предизвикателно. Носеше елегантна риза и сако. В Много ми допадат деловите мъже. Преди още да съм го показала на моята приятелка, той се приближи към мен, попита ме как се казвам. и ми поръча едно питие. И оттам като се почна...Сега ще излизам с него на кафе. Той май още не ми е казал на колко е, но ще го изнудя да си признае - май е над 30?! Всъщност изненадващо и за самата мен това ми харесва...
Дори ми обеща да ми вземе чехличките! Дали да се похваля на мама?
четвъртък, 17 април 2008 г.
Най-сетне и аз имам блогче ;P
Здравейте сладури!
И аз самата не мога да повярвам, че си направих блог!
Понякога има толкова много, което ми се иска да кажа, друг път главата ми е празна. Явно сега съм се вдъхновила и почвам да пиша :)
Та за какво ще си говорим тук - естествено за партита, разни мои си бърборения за това и онова и може ли да се мине без тази вечна тема...Студентски град!
Макар че всъщност вчера не бях там - един приятел ме замъкна в парти центъра на 4 км - беше много ама мнoго яко! Концерт на Agnostic Front. В интерес на истината досега не бях ходила на хардкор, малко ми е тежичко, но пък имаше страхотни момчета, ей не мога да си кривя душата :D
Но хайде стига като за първи пост, че имам да довършвам една курсова. Скоро пак ще пиша като имам вдъхновение.
И аз самата не мога да повярвам, че си направих блог!
Понякога има толкова много, което ми се иска да кажа, друг път главата ми е празна. Явно сега съм се вдъхновила и почвам да пиша :)
Та за какво ще си говорим тук - естествено за партита, разни мои си бърборения за това и онова и може ли да се мине без тази вечна тема...Студентски град!
Макар че всъщност вчера не бях там - един приятел ме замъкна в парти центъра на 4 км - беше много ама мнoго яко! Концерт на Agnostic Front. В интерес на истината досега не бях ходила на хардкор, малко ми е тежичко, но пък имаше страхотни момчета, ей не мога да си кривя душата :D
Но хайде стига като за първи пост, че имам да довършвам една курсова. Скоро пак ще пиша като имам вдъхновение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)