сряда, 30 април 2008 г.

Живот ли бе да го опишеш

Хей!
Христос воскресе! Имам усещането, че си говоря сама. В Студентски няма никой, ама никой! А на мен така или иначе не ми се прибираше в Плевен,защото мама и татко заминаха за Венеция за празниците, пък не ми се стои с баба и дядо. Хммм.
Имам си тука едни тревоги, нека да го наречем...Знаех си, че малките момчета само проблеми могат да ми създадат. Вие вероятно ще си помислите, че нещо се е случило с Ники, за който споменах миналия път, но не. Още по-лошо. С две приятелки отидохме да пием коктейли и докато си облизвахме сламките отегчено, ни хрумна да се пренесем в Миленката. Там се появи братовчеда на едната ( Катето) , който само като му се усмихнах, почти забрави да ми каже наздраве, докато ченето му беше увиснало до земята.Започнахме да си денсим с Катето и Лили, докато това момченце само седеше на бара и докато отпиваше и си лафеше с някакви други там негови френдове, не спираше да ме следи с поглед. Усещах го с периферното си зрение. Сигурно вече сте забелязали, че обожавам да ме гледат докато танцувам, защото аз наистина танцувам добре и много пъти са ми го казвали. И все пак най-надменно не му обръщах никакво внимание - та той е абсолютно дете! В крайна сметка изпих няколко джина с тоник и когато братчеда се настани до мен и ме прегърна, се оказа,че ухае страхотно и докато се усетя, вече се целувахме.
Другите май си бяха тръгнали, когато се върнахме към останалия свят. Решихме да си ходим и още по пътя толкова много ми се искаше да го направим, че зад един трафопост, където беше по-закътано се сграбчихме... Да ви кажа беше много вълнуващо, защото само за миг през ума ми мина, че май е само на 17 и май е незаконно, но когато усетих в бедрата ми да се притиска нещо голямо и горещо, умът ми ме напусна окончателно и...
Тъй като беше тъмно, не съм сигурна дали не свърши в мен...Много ужасна мисъл - не ми се става майка на 19, камо ли от лигльо на 17. Хванах му едно такси и изобщо вече не му слушах брътвежите, че никога нямало да забрави тази вечер и след това беж към нас. Изкъпах се, легнах си с мисълта, че първото нещо, което ще направя сутринта е да ида до аптеката и да си взема Escapelle. Между другото, чудейки се дали съжалявам за случката, се хванах, че дори ми подейства адски възбуждащо да съм какичката, която покварява 17-годишно свежо същество. Хехе. Пък и си мислех - няма страшно - ще изпия хапчето веднага и ще се отърва. 3 дни да избягаш, се казва в рекламата. Дори пак бих го направила с това хлапе. Биваше си го, честно! Дали не почвам да предпочитам младежката жар пред опита на зрелите мъже:) За първи път ми беше да пия Escapelle и слава богу, че съществува! Е, отделих от парите, с които исках да си купя нова чанта, но пък нали се сещате алтернативата... Ох, имах нужда да разкажа. Сега се чувствам по-добре.

петък, 25 април 2008 г.

Медицинско парти или Ориент 33

Тюх. Миленка и Пешо искат да ме завлекат на Медицинско парти. Ха-ха. На мен не ми трябва да се обличам като медицинска сестра, за да изглеждам секси.Пък ония в Тантра са...да не ви обяснявам (пълна скръб) Вчера след като ходих да си принтирам едни материали от библиотеката наминах през един магазин за бельо. Хрумна ми щурата идея вместо да си купувам нов сутиен да си събирам пари за сексиграчка.

Да не сте възмутени? Ми той май всяко момиче тайничко иска да си вземе я вибратор, я топчета, ама само гледат влажно пред непрозрачните витрини и чакат някой да им подари нещо палаво за рождения ден и не им стиска да влязат.

Реших! Дали Боби ще се изкефи? Всъщност изобщо не ме интересува. Той вече е бита карта милия ( да ме прощава ако чете). Май трябваше да му кажа още в началото, че сравително бързо губя интерес към мъжката аудитория. Ееее, айде малко преувеличих. Какво бихме правили без тях?! Напоследък Ники ( луд е по мен от три месеца) пак ми счупва телефона от звънене. Всъщност като се замисля никак не изглежда зле - висок (малко кльощав, а аз не си падам по много слаби), но пък има много хубава усмивка и синьо-зелени очи. Второ решеие за днес! Ще изляза с него - нищо че е хлапе, хайде може пък аз да го черпя нещо и после ще го взема с мен в магазина за играчки ;) да видим как ще реагира, а после...кой знае - съквартирантката ми си заминава за Великден... :))))

сряда, 23 април 2008 г.

Скука скука скука

Оххх, да ви кажа, писна ми да ходя на кафе, писна ми да пия коктейли, писна ми всичко. Да не говорим, че курсовите ми проекти са се наредили на опашка, но не може да се каже,че са по-интересни от всичко, което друго се случва. Май ме е обзела някаква пролетна апатия.

Има нещо, което ме учудва. Досега си мислех, че си падам по по-големи мъже, защото са по-зрели, по-добре материално осигурени и тям подобни глупости, но напоследък се убеждавам в обратното. Над 30-тте са още по-големи деца от пикльовците колкото мен. Ето сега Боби например (дето ви говорих) изглежда супер, но пък иначе до смърт ме отегчи. Ккво като си легнахме два пъти, изпихме милион редбули, кафета и брендита, дори ме заведе за два дена на Златните. Но пък гледа анимационни филмчета, зяпа безизразно в телевизора, мрънка колко е зла жена му и въобщееее. Блаааа. Май нещо и той ми писна доста бързо.

Всъщност не са ми писнали само новите ми чехлички. Все още докато се оглеждам във витрините, си ги зяпам. Голям кеф :)) Като се сетя,че струваха 156 лв....Мисля да ида тази вечер на дискотека с тях. Очаквайте включване!

понеделник, 21 април 2008 г.

Пролет пукна

Този уикенд се отдадох на шопинга. Не може да се каже,че разполагах със супер много свободно време, тъй като сесията наближава, но ходенето по магазини си ми е слабост откак се помня :)) Трябва да ви кажа, че тенденциите тази пролет - ярките цветове - изключително добре подхождат на настроенето ми - обожавам зелено, жълто и розово. Купих си една къса поличка и една много ефектна блузка, ох защо още нямам фотоапарат да ви я покажа как изглежда :)

Исках да си купя и едно панталонче и едни чехлички (адски сладки), но какво да се прави като исках да спестя малко за традиционния Строеж в събота вечер. Там алкохолът е евтин, но то като седиш до сутринта....Все не знам как така се получава - казвам си: "Ще си тръгна около 2 ч. , ама като се впусна в ритъма на танците...

По едно време един взе да ме гледа доста втренчено. Харесва ми да ме гледат така - започвам да танцувам още по-изкусно и предизвикателно. Носеше елегантна риза и сако. В Много ми допадат деловите мъже. Преди още да съм го показала на моята приятелка, той се приближи към мен, попита ме как се казвам. и ми поръча едно питие. И оттам като се почна...Сега ще излизам с него на кафе. Той май още не ми е казал на колко е, но ще го изнудя да си признае - май е над 30?! Всъщност изненадващо и за самата мен това ми харесва...

Дори ми обеща да ми вземе чехличките! Дали да се похваля на мама?

четвъртък, 17 април 2008 г.

Най-сетне и аз имам блогче ;P

Здравейте сладури!

И аз самата не мога да повярвам, че си направих блог!
Понякога има толкова много, което ми се иска да кажа, друг път главата ми е празна. Явно сега съм се вдъхновила и почвам да пиша :)
Та за какво ще си говорим тук - естествено за партита, разни мои си бърборения за това и онова и може ли да се мине без тази вечна тема...Студентски град!

Макар че всъщност вчера не бях там - един приятел ме замъкна в парти центъра на 4 км - беше много ама мнoго яко! Концерт на Agnostic Front. В интерес на истината досега не бях ходила на хардкор, малко ми е тежичко, но пък имаше страхотни момчета, ей не мога да си кривя душата :D

Но хайде стига като за първи пост, че имам да довършвам една курсова. Скоро пак ще пиша като имам вдъхновение.