Маргито стана сериозна

Да, ужас. Май си намерих работа. Бе не съм убедена още, че ще издържа, ама все още свиквам. В едно кафе се хванах да работя близо до Пирогов. Малко е далеч от Студентски, но мама много ми мрънка, а и искам да отида с няколко колеги през август на Созопол без никви мъже притурки :))) Хмм, малко ми е рано за впечатления, но много се налага да тичам насам -натам и ми се разваля маникюра от тия чаши и чинии као мъкна - вчера като за първи ден ми се счупи единия нокът и толкова се ядосах, че чак се разревах. Е, никой не ме видя (поплаках си в тоалетната), а и нищо не съм счупила от инвентара, та ми се пооправи настроението като видях, че шефката дойде с едно момче - оказа се сина й Сашо - много хубав,висок, смугъл, за чудо и приказ. Той явно забеляза, че го гледам и ми намигна. Дали пък не се изчервих? Той явно забеляза, че още ми е несвойтвена новата работа и ме покани на по питие. Шефката кимна, че ми разрешава. Оказа се на 28 години, държи автосервиз някъде из София. Слава бог не ми разказва за коли и за мотори, щото вече имам алергия. Говорихме си десетина минути и той трябваше да си тръгва. Надявах се да ми каже нещо, да даде знак, че пак ще се видим, ама не :( Наложи се и аз да продължа да работя - влязоха клиенти и трябваше да ги обслужа. Много съм уморена сега, а довечера съм пак на смяна. Толкова ме мързииииииииии...........