Живот ли бе да го опишеш

Хей!
Христос воскресе! Имам усещането, че си говоря сама. В Студентски няма никой, ама никой! А на мен така или иначе не ми се прибираше в Плевен,защото мама и татко заминаха за Венеция за празниците, пък не ми се стои с баба и дядо. Хммм.
Имам си тука едни тревоги, нека да го наречем...Знаех си, че малките момчета само проблеми могат да ми създадат. Вие вероятно ще си помислите, че нещо се е случило с Ники, за който споменах миналия път, но не. Още по-лошо. С две приятелки отидохме да пием коктейли и докато си облизвахме сламките отегчено, ни хрумна да се пренесем в Миленката. Там се появи братовчеда на едната ( Катето) , който само като му се усмихнах, почти забрави да ми каже наздраве, докато ченето му беше увиснало до земята.Започнахме да си денсим с Катето и Лили, докато това момченце само седеше на бара и докато отпиваше и си лафеше с някакви други там негови френдове, не спираше да ме следи с поглед. Усещах го с периферното си зрение. Сигурно вече сте забелязали, че обожавам да ме гледат докато танцувам, защото аз наистина танцувам добре и много пъти са ми го казвали. И все пак най-надменно не му обръщах никакво внимание - та той е абсолютно дете! В крайна сметка изпих няколко джина с тоник и когато братчеда се настани до мен и ме прегърна, се оказа,че ухае страхотно и докато се усетя, вече се целувахме.
Другите май си бяха тръгнали, когато се върнахме към останалия свят. Решихме да си ходим и още по пътя толкова много ми се искаше да го направим, че зад един трафопост, където беше по-закътано се сграбчихме... Да ви кажа беше много вълнуващо, защото само за миг през ума ми мина, че май е само на 17 и май е незаконно, но когато усетих в бедрата ми да се притиска нещо голямо и горещо, умът ми ме напусна окончателно и...
Тъй като беше тъмно, не съм сигурна дали не свърши в мен...Много ужасна мисъл - не ми се става майка на 19, камо ли от лигльо на 17. Хванах му едно такси и изобщо вече не му слушах брътвежите, че никога нямало да забрави тази вечер и след това беж към нас. Изкъпах се, легнах си с мисълта, че първото нещо, което ще направя сутринта е да ида до аптеката и да си взема Escapelle. Между другото, чудейки се дали съжалявам за случката, се хванах, че дори ми подейства адски възбуждащо да съм какичката, която покварява 17-годишно свежо същество. Хехе. Пък и си мислех - няма страшно - ще изпия хапчето веднага и ще се отърва. 3 дни да избягаш, се казва в рекламата. Дори пак бих го направила с това хлапе. Биваше си го, честно! Дали не почвам да предпочитам младежката жар пред опита на зрелите мъже:) За първи път ми беше да пия Escapelle и слава богу, че съществува! Е, отделих от парите, с които исках да си купя нова чанта, но пък нали се сещате алтернативата... Ох, имах нужда да разкажа. Сега се чувствам по-добре.